Какво е виното за теб?

Едно страхотно удоволствие. Предполагам боговете не случайно са го избрали за своя напитка. Доброто вино е продукт, който има толкова много лица и страни – здравословна, романтична, вкусна, елегантна… Създадено е, за да прави различни аспекти от нашия живот по-хубави – храната по-вкусна, настроението по-добро, трапезата по-красива, човека по-спокоен и весел.

Гледам на виното и като на един натурален продукт за красота. Защо ли? Ами, замислете се: всички знаем за здравословните ползи от умерената му консумация, а когато човек е здрав, той изглежда и по-добре. Освен това смятам, че то намалява появата на бръчки, тъй като дори и след консумирането на една само чаша мускулите на лицето се отпускат. Да не говорим пък за моменталното влияние, което виното оказва на човека – стимулира усмивката, прави погледа „по-жив“, хората стават по-мили, по-закачливи, по-весели, накак „над нещата“. Такъв човек е красив човек, съгласете се. Щях да кажа, че това е в кръга на шегата, но всеки може да прецени сам за себе си доколко това е наистина вярно.

Виното за мен е свят, изпълнен с любов, грижи, красота, семейство и приятели, вкусна храна, спокойствие и удовлетворение.

Защо точно вино, а не кафе,
уиски или джин?

Приемам виното като висок клас напитка – фина и аристократична. И това ми харесва. То представлява хармония, баланс между различни вкусове или аромати. Не е нито силен алкохол, нито слаб. То е красива напитка, особено когато е поднесено по правилен начин, в точната чаша и когато се консумира както трябва. Представете си една хубава жена със свеж червен маникюр, пиеща бяло вино в подходящата за него изящна и висока чаша, държейки я за столчето – от това лъха красота, стил и класа!

 

 

Е, не казвам в никакъв случай, че виното е женска напитка, но считам, че има някаква много приятна хармония между жените и виното. Много добре се допълват.

Кой кого откри: ти – виното или то – теб? 

По-скоро то – мен. Oткри ме, харесахме се и вече сме сериозно заедно. А предполагам и че ще останем така още дълго време, все пак сме в самото начало на връзката.

Мислиш ли, че в България има двоен стандарт по отношение на заплащането и възможностите за реализация на жените? Как е във винения бранш?

Не мисля, че има двоен стандарт, напротив – жените получават обективни възможности за реализация по същите критерии, които се залагат и при мъжете. Според мен на работодателите не им е важно дали при тях кандидатства мъж, или жена, ами предимно се вълнуват от неговия или нейния опит, характер, поведение и идеи. Лично аз наблюдавам у много жени качества, които често се асоциират не просто с мъжете, а най-вече с мъжкарите. Около мен има много примери на жени с твърди характери, борбени и амбициозни, организирани, които не се отказват лесно и наистина може да се разчита на тях.

Във винения бранш е същото – много дами показват стабилно развитие и реални резултати. Вижда се, че не малко от тях са на ръководни позиции. Те са ключови фигури в организациите си и на тях са възложени голямо доверие и много отговорности.

Как се роди идеята за Бонония Естейт? Къде се намира винарната в момента по отношение на развитието си?

Бонония Естейт се роди благодарение на моя баща и моя дядо. Те двамата са от оня тип изчезващи личности, които искат да градят, да създават, да инвестират в бъдещето. Баща ми е голям ценител на хубавото вино и успя да превърне този свой интерес в нещо смислено и работещо както за семейството си, така и за България. И двамата с дядо ми цял живот се трудят, водени от принципа, че нещата трябва да се правят правилно и че, ако ще инвестираш време, ресурси и сърце в нещо, то трябва да се направи както трябва. С времето започнаха да изградиха сплотен колектив, привлякоха хора, които застанаха заедно с тях зад Бонония Естейт. Това са колеги, които наистина вярват в идеята и ценят това, което е вложено в нея.
Знаем колко е трудно да се създаде силен, стабилен и постоянен екип, който да е мястото си, защото наистина иска да е точно там. Който приема избата като нещо свое, а успеха на начинанието като свой личен.

Бонония Естейт се развива добре, с всяка година изкарваме все по-хубави вина и печелим медали в различни международни конкурси по света. Тук бих искала да се похваля, че на престижния конкурс, посветен на шардонетата ‘Chardonnay du monde’, в който се състезават вина от цял свят – нашето Гомотарци шардоне бе класирано в ТОП 10 на най-добрите шардонета и единствено от България бе отличено със златен медал!

Не знам дали хората осъзнават какъв голям успех за българското вино е това. Допълнително популярността ни на пазара нараства с, бих казала, нормална скорост. Разработваме и напасваме портфолиото ни, като се опитваме да намерим баланс между това, което иска пазарът, и най-добрите ни продукти. Захванали сме се с нелеката задача да събудим и насърчим винения туризъм в нашия район.

Има ли други дами в екипа на Бонония Естейт и какви са техните отговорности?

Има. Маркетингът и износът са „женски“ отдели. Търговският отдел също е ръководен от жена. Сега, като се замисля, в централния и търговския офис сме общо взето „женско царство“.

Трудно ли е да бъдеш жена в тази професия? Кои са най-съществените ни предимства и недостатъци?

Не е лесно, но не е и толкова трудно. Това важи и при много други професии и сфери. Моето мнение е, че да бъдеш жена и да се занимаваш с вино е страхотна привилегия, която трябва да се цени и уважава. Както знаете това е елегантен и атрактивен бизнес, а какво по-хубаво от това? Даже не успявам да се сетя за недостатъци.

Виното запазена територия ли е? За кого? Какво мислиш за представянето на жените на винената сцена в България?

Запазена територия ли? Не мисля. Но все пак, ако бях на мястото на виното, бих искала да имам на територията си отдадени, сериозни, лоялни и възпитани хора.
За мен жените на винената сцена в България в момента са страхотни, пробивни и инициативни.

Има ли винена култура в България? И трудно ли се предава винено знание от жена?

Според мен развитието на винопроизводството изпреварва това на винената ни култура. Да вземем, например, ХоРеКа канала у нас и да се запитаме колко от хората, които вземат решения при избора на вината в ресторантите, са достатъчно информирани или обучени. Колко от тях следват политика на правилен подбор на вината спрямо менюто? Следят ли за правилното съхранение на бутилките и точната температура на сервиране? Предлагат ли подходящите чаши за консумацията на тези вина? Такива обучени хора не са много. Често при тях водеща е цената и те нямат почти никакво отношение към гореописаните неща, което ме навежда на мисълта, че всичко това се неглижира и се асоциира с не толкова висока винена култура.

Отделно, що се отнася до самите клиенти – било то в заведение, или в магазин, наблюдавам едно силно изразено предпочитание и възхищение у тях към вносните вина – за сметка на българските. Като оставям настрана въпроса за цената. Струва ми се, че тук се смята за по-имиджово да си поръчаш чуждоземно вино – италианско, испанско, аржентинско или друго някое от обичайните заподозрени… Не разбирам на какво се дължи това – дали на ниско самочувствие и неувереност, или на недостатъчна информираност, или пък на някакво стадно чувство? За съжаление, българските вина са подценени и от самите българи.

Коя е Аглика, извън винения контекст?

Един малко особен човек, който обича разходките, книгите, роклите, интересните събеседници и старото строителство. Мисля, че съм от хората, които повече слушат и наблюдават, отколкото говорят. Имам високи очаквания и надежди към хората, но и често съм разочарована от тях. Когато нещата не се получават така, както съм се надявала или очаквала, много се ядосвам, особено когато смятам, че случилото се е несправедливо или нечестно.

Кой или какво те вдъхновява?

Има няколко човека, които наистина ме вдъхновяват и на които се възхищавам. У хората ме впечатлява твърдият характер, авторитетът, решителността, вътрешната сила и достойнството. Хора, които не желаят да са просто поредните масови консуматори в този свят, а искат да са значими, да създават, да вършат успешно това, което правят, осъзнавайки, че има далеч по-важни и големи неща от суетата, ходенето по заведения и качването на сторита в социалните мрежи. Харесвам хора, които са контрастни: гледаш ги спокойни, тихи, уравновесени, а под това всъщност се крие огън-човек, който знае как да преследва целите си и постига реални резултати.

Кое е любимото ти вино, което те описва най-добре като личност и на което би се наслаждавала дълги години?

Аз съм голям почитател на червеното вино. Харесвам Гъмзата и особено нашата Гъмза Гомотарци – тя е лека и ефирна, много свежа, когато е леко охладена. За мен това вино е и красиво – когато си налеем в чашата малко от него, виждаме какъв интересен цвят има. Определено бих му бих се наслаждавала дълги готини.

С какви винени проекти ще бъде изпълнена 2021 година?

Тази година е много, много важна и интересна за нас. По отношение на новите винени проекти Бонония Естейт подготвя няколко нови предложения, които ще покажем скоро. Надявам се те да бъдат оценени и приети така, както заслужават.

Другият проект, към който искам да обърна вниманието на читателите, е Bononia Estate Winery & Resort. Това е един бутиков винен комплекс, в който сме вложили и влагаме изключително много усилия и ентусиазъм – много хора в момента лягаме и ставаме с този проект. Част от Bononia Estate Winery & Resort е реновираната и възстановена винарна от 1895 година.

Комплексът се намира на 15 км от Видин, на брега на река Дунав, където тя прави един от най-големите си завои. Изключителни късметлии сме, имайки тази локация и това богатство – реката. Bononia Estate Winery & Resort ще разполага с 21 хотелски стаи, ресторант, дегустационни зали, пура бар, конферентна зала, външен басейн и СПА зона, а пък нашите насаждения с лозя ще са само на половин километър. Убедена съм, че проектът ще бъде подобаващо оценен бъде посещаван от правилните хора, които обичат красивите неща и доброто вино.

Бонония Естейт Гъмза

Това вино е специално и заслужава особено внимание, то е и гордостта на нашия производствен директор Стефан Пирев.

Бонония Гъмза е съвременен прочит на добре балансирано и чисто сортово вино от позабравения български сорт гъмза.

Сочно, деликатно, с елегантна структура и с потенциал за стареене в бутилка 6-8 г. Отлежава 4 месеца във френски барици и препоръчителната температура за неговото сервиране е 14°С. Само по себе си е интересно и може би малко по-различно вино.

Бутилката му е елегантна (формата й не се среща често), етикетът е изчистен, с фокус върху сорта. Виното е предназначено за специализирани магазини и по-висок клас заведения, насочено е към хора, които обичат да експериментират, отдавайки дължимото на по-нестандартните вина.

Можете да го откриете и поръчате онлайн на www.bononiaestate.com – уеб-платформата ни беше номинирана за „Сайт на годината“ в категорията за фирмени сайтове и получи второ място. Там ще видите и картата с обектите, където може да намерите вината ни.