Бонония – пътуване във времето и мечтите на бъдещето

юни 9, 2020 | Новини

Не винаги там, където сега е земя, е било земя и не винаги там, където има вода, е имало и преди. А там, където се прави сега вино не винаги се е правело и преди. Така започва и историята и на винарска изба Бонония Естейт. През далечната 1895 г. двама братя унгарци купуват земя от двете страни на река Дунав – единият в българската, а другият в румънската част. Този, който купил в българската страна, се казвал Виктор Олингер и основал една от първите и най-стари пивоварни в България, която впоследствие бива превърната във винарна. Мястото е между двете видински села Кошава и Гомотарци. Минават много години, изписват се много истории от тогава, но винарната затваря и остава забравена за дълго време.
Казват, че всеки втори български мъж е запален ловджия или рибар. В случая на Ивайло Йотов страстта към лова го завела до много кътчета на България. Обичал да гони дивеч из горите, но и да слуша старите, обвити в прах и забвение легенди от местните хора. Една от тях била за забравената пивоварна между Кошава и Гомотарци. Заедно с баща си Ангел решават да закупят почти разрушената сграда през 2016 г и да й дадат нов живот като винарна. Оказва се, че старата сграда има своите тайнства –запазени подземни коридори с красиви пруски сводове. Изправени пред дилемата да я съборят и изградят изцяло нова или да я реставрират, избират второто– укрепят постройката и я възстановяват поетапно.
Нека поговорим и за собствените лозя на Бонония Естейт. Първите 400 дка са засадени през 2013 г., а към днешна дата се обработват между 1300 и 1500 дка. Тероарът и климатичните особености на района подсказват, че акцентът тук са белите сортове. 600 дка са засадени със Совиньон Блан и Шардоне, а останалите са Траминер, Вионие, Верментино, Ризлинг и Пино Гри. От червените сортове присъстват Сира, Пино Ноар, Каберне Фран, Каберне Совиньон и, разбира се, местния сорт Гъмза. Първоначалните 50 дка от нея нарастват до 85 към днешна дата.
А защо винарна във Видинско? Регионът е с едни от най-старите винени традиции в България. Тук отваря врати първото лозаро-винарско училище в страната непосредствено след освобождението, в чиято сграда в момента се помещава Военният клуб на града. Само на 15 км от дунавския град се намира полуостровът Златният Рог, носещ името си от плодородието на земята – точно там са засадени лозята, през средата на които преминава 23-тият меридиан! Няколко места в България са определени като златни – Златна Добруджа, Златоград и Златията в Монтанско.
Северозападният район е един кът от България, надарен с богата и интересна природа и известен със своето плодородие. Тук са съчетани живописната природа на планинския и полупланински пейзаж с необгледната шир на Дунавската равнина, чудният свят на Белоградчишките скали с подземните прелести на Магурата и на многобройните други пещери, както и крепостта „Баба Вида“ – единствена крепост в България, която е изцяло запазена.

Поради близостта си до река Дунав, почвите са песъчливи, льосови, изключително богати на минерали, което неизменно се усеща във вината. Някои от парцелите с лозя се намират в непосредствена близост до река Дунав и няма как да не поговорим за нейната роля. С право е наричана от местните „европейската Амазонка“. Темпериращото й влияние е особено благоприятно за лозарството в района – въздушни маси от реката затоплят микроклимата и не позволяват на лозите да измръзнат през леденостудените зими, характерни за региона. Друго предимство, идващо от близостта до водното тяло са местните ветрове, духащи от реката към лозята. По подобие на т.нар „Cape Doctor“ в Южна Африка, който отвява болестотворната влажност от лозите и тук местният дунавски вятър е помощник на лозарите. Всеки е чувал, че когато си в близост до Дунав е добре да вземеш със себе си допълнителни връхни дрехи, защото винаги съществува възможността от рязка промяна на времето. Друга климатична особеност са големите дневно-нощни температурни амплитуди. Понякога могат да достигнат до 20 градуса. И все пак районът е доста слънчев – отчитат се 4000 часа слънцегреене годишно. Това го прави значително по-топъл от определени части на Североизточна България и се отразява на вината. Имат по-мощно тяло и плътност в сравнение с тези от Черноморския регион. Последните години се наблюдава по-ранно узряване на гроздето и изместване на гроздобера към необичайни дати. Дали глобалното затопляне не си казва тежката дума и в този иначе по-хладен северен тероар ?

За да се стигне до лозята и бъдещата винарна пътят минава или през Гомотарци или през Кошава. И двете села впечатляват с грижата на местните за облика на населените места. В този все по-обезлюдяващ се район, където те посрещат къщи-духове и села с по няколко жители, Кошава и Гомотарци са изключение от правилото. Аромат на прясно окосена трева, боядисани тротоари и грижливо подредени дворове са индикатори, че животът тук кипи и не е спирал. В Гомотарци любителите на стара архитектура дори могат да се насладят на къщи от далечната 1910 г. и да се докоснат до магията, оставила своя отпечатък преди повече от век.

След като се появяват първите лозя през 2013, не закъснява и първата винифицирана реколта 2015. Тя е в много малки количества и има по-скоро експериментален характер, но още от самото начало са обособени четири серии вина – Гомотарци, Истър, О Ля Ля и Бонония Естейт Резерва. Тези четири основни линии се запазват и до актуалната днес реколта 2019.

Гомотарци привлича със своята свежест и неподправеност. В нея влизат вина от Совиньон Блан, Шардоне, Розе от Каберне Фран и Каберне Совиньон, както и Гъмза. Не се прилага отлежаване в дъбови бъчви с цел представяне на тероарния характер и първичността на сортовете. От Гомотарци Гъмза се произвеждат между 10 000 и 20 000 бутилки годишно в зависимост от реколтата.
Серията Истър е стъпка напред и тук фокусът е на вина с повече потенциал за отлежаване. Оперира се внимателно с френски бъчви второ и трето зареждане и то не при всички сортове, за да не се загуби чара на вината. Отново присъстват Совиньон Блан, Шардоне и Траминер като едносортови. Совиньон Блан 2018 е изключително успешен и последната бутилка от него е продадена само няколко месеца след пускането на пазара. Блендът от Каберне Совиньон и Каберне Фран е страхотна находка, а чистият Каберне Фран е истинско изкушение – нежен и изящен, в стил, близък до Пино Ноар. Това е един от добрите примери за това, на какво всъщност е способен сортът Каберне Фран, винифициран самостоятелно. От вината от серията Истър също се произвеждат между 3000 и 5000 бутилки годишно.

В О Ля Ля има само един представител – розе. Това е отличителна със закачливостта си серия, лятно изкушение, с послание за весел и безгрижен живот. Превръща се във флагман на Бонония. Реколта 2018 печели златен медал от Балканския Фест. Произвеждат се между 3000 и 5000 бутилки в зависимост от реколтата.

Бонония Естейт Резерва реколта 2013 е купаж от червени сортове: Сира, Каберне Совиньон и Мерло. Отлежава за 12 месеца във френски дъбови бъчви. Характерно за нея е, че въпреки, че е съставена от гръбнак от класически Бордо сортове, е елегантна и ефирна изява на северния тероар и в никакъв случай не натежава на небцето, а напротив – оставя незабравимо усещане за лекота. Резервата е предвидена предимно за ресторанти. Разнообразието от вкусове, с които предизвиква пасва на редица ястия – твърди сирена, червени меса, типични салами и колбаси.
Толкова много разнообразие и идеи, а ще се запитаме кой стои зад всичко това. Технологът на винарната е Стефан Пирев, една интересна личност с многостранни влечения. Винаги е готов за нови винени експерименти, с непресъхващ извор от хумор и професионализъм до мозъка на костите. Смело можем да обобщим, че всъщност е обединил много личности в една. Като винарна, специализираща в бели сортове, Бонония има планове и за Ризлинг, Димят и Врачански Мискет. Предвид опита на Стефан Пирев с описаните сортове, можем да очакваме много приятни изненади в следващите месеци.
Както в много други семейни проекти, така и в Бонония рано или късно се появява представител на следващото младо и амбициозно поколение, за да влее нови сили и идеи в проекта. В случая на Бонония това е Аглика, дъщерята на Ивайло Йотов. Присъединява се към екипа през юни 2019, но вече се занимава с различни задачи, за да подпомогне семейния бизнес. Още при първа среща с нея има усещане за позитивизъм, визия за бъдещето и вяра в семейните ценности. Етикетът на специалната серия Бонония Естейт Гъмза с първа реколта 2018 е идея и отговорност на Аглика. Занимава се с брандинг и маркетинг, развитие на външни пазари, присъствието в социалните медии и, разбира се, подготовката за пускане в експлоатация на комплекса. Признава, че има афинитет към красивите и качествени снимки, или изобщо към фотографията. Затова поддържането на социалните мрежи приема като лична грижа и отговорност, но всъщност и като ежедневно забавление.
Относно пандемията COVID 19 споделя, че ще има коригиращо влияние върху пренаситения пазар. Вече отбелязва увеличените продажби през онлайн каналите и това за Аглика е обнадеждаващо. Вижда възможност от създалата се ситуация и се надява искрено, че след края на пандемията ще се събудим пиейки по-интересни вина. В трудните моменти от ежедневието намира опора в екипа си. Смята, че това е едно от най-големите съкровища, с които разполага. Когато обичаш работата си, не измерваш часовото време и си винаги на линия за нови предизвикателства. Това е енергията, която усеща от хората, които стоят до нея и от тях черпи своята сила да се бори с трудностите на деня.

В нормални условия, като че ли, човек няма време за всичко, но от началото на пандемията екипът на Бонония Естейт е зареден с идеи и преосмисля всички онези изоставени в ъгъла и чакащи внимание минипроекти. В условията на пандемия решават да подкрепят близки, приятели, хората от екипа, колеги и партньори с бутилки от Бонония. Всеки има възможност да оцени вината и състави свое лично мнение.

Аглика, семейството и екипът гледат напред в бъдещето, където на мястото на някогашната пивоварна скоро ще се изправи грандиозен за Видинско и цяла България комплекс, правейки ги един от най-големите и амбициозни инвеститори в Северозападна България. За начало бутиковият комплекс ще разполага с 21 хотелски стаи, ресторант, дегустационни зали, пура бар, СПА зона, ‘infinity pool’ и тераси с изглед към река Дунав. През последните месеци се планира и разширение, което ще включва тенис кортове, мини голф, терасовидни алеи, втори по-голям ‘infinity pool’ с бар, както и площадки за провеждане на различни мероприятия. Комплексът е само на 15 м от брега на реката. Това е най-актуалната тема от кухнята на Бонония и всички с нетърпение чакат да видят проекта, осъществен до край. Планирани са турове около лозята, риболов, дегустации на яхта, АТВ-та, различни лични и бизнес събития, а също и много други екстри, които да добавят към безкрайните удоволствия, подготвени за бъдещите гости. Проектът ще бъде постоянно разширяван в бъдеще и създателите му вярват, че ще ги надживее многократно.

Целта на семейството е да насочи вниманието към изостаналия Северозападен регион и да разкрие на всички неговата дивна красота и разнообразие, които предлага. А със сигурност има с какво забравеният за дълго район да блести. Пътуване на Северозапад ще звучи по съвсем различен начин в скоро време, а заслуга за това ще отдадем на винарска изба Бонония.

Източник: https://sofiawinewalk.com/
Автор: Павлин Иванов

Няма продукти