0

Министърът на земеделието и кметът на Видин зарязаха лозята в масив между селата Гомотарци и Кошава

Министърът на земеделието и кметът на Видин зарязаха лозята в масив между селата Гомотарци и Кошава

Министърът на земеделието и кметът на Видин зарязаха лозята в масив между селата Гомотарци и Кошава

Mинистърът на земеделието д-р Иван Иванов и кметът на Община Видин д-р Цветан Ценков бяха сред гостите на тържеството, организирано по повод Трифон Зарезан от „Бонония Естейт“ ООД.

То се състоя в лозовия масив между селата Гомотарци и Кошава. Сред официалните лица, които уважиха празника, бяха народните представители Петър Миланов, Филип Попов и Иво Атанасов, заместник-кметовете на Общината Борислава Борисова и Светослав Скорчев и др.

Ивайло Йотов, един от съсобствениците на „Бонония Естейт“ и почетен гражданин на Видин, приветства с „добре дошли“ всички присъстващи на ритуала, който поставя началото на най-натоварения период от годината за лозарите. Той изрази надежда, че гроздоберът през септември ще е успешен, а лозовите масиви ще родят хубаво грозде, от което ще се направи качествено вино. Видин е регион, който предлага много възможности, категоричен беше Йотов: „При условие, че ние, местните хора, към които вече и аз се причислявам, че общинската администрация, в лицето на кмета д-р Ценков, че централната власт, в лицето на министъра на земеделието и правителството, си подадем ръка и правим стъпки напред, този регион има огромният шанс да се развие“.

На свой ред земеделският министър д-р Иван Иванов отбеляза, че държавата има дълг към Видин и към Северозапада. Той подчерта, че присъствието му тук, заедно с народните представители, е доказателство, че този регион има потенциал. Иванов изрази надежда, че и други инвеститори ще последват примера на собствениците на „Бонония Естейт“ и увери, че държавата ще бъде добър партньор на всеки, който се заеме с подобно начинание.

По случай празника кметът на Община Видин поднесе поздравителен адрес на собствениците на фирмата Ангел и Ивайло Йотови, като ги поздрави за това, че продължават хубавата българска традиция на Трифон Зарезан. „Компанията Ви развива изключително успешно своята дейност и заслужено заема лидерско място в областта на лозарството и винопроизводството. Благодарение на Вашата предприемчивост, креативност и на усилията на целия колектив, „Бонония Естейт“ е познато и утвърдено име на вътрешния и международен пазар. Като кмет на Община Видин изразявам своята признателност за това, че осигурявате трудова заетост на много хора, живеещи тук и надграждате постигнатото“, се посочва още в поздравителния адрес.

По традиция празничен водосвет отслужи Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Даниил. Владиката пожела трудът на лозарите да е плодотворен, в домовете им да има изобилие и Божието благословение да е винаги с тях.

След водосвета гостите бяха поканени да се включат в ритуалното зарязване на лозята.

В момента „Бонония Естейт“ отглежда около 1600 дка лозя, като намеренията на собствениците са да увеличат лозовите насаждения до 2000 дка.

Източник: https://dariknews.bg/

Аглика Йотова, съсобственик на Бонония Естейт: Виното е източник на красота

Аглика Йотова, съсобственик на Бонония Естейт: Виното е източник на красота

Аглика Йотова, съсобственик на Бонония Естейт: Виното е източник на красота

Източници: „Жената днес“

Аглика Йотова е част от семейството, което притежава винарска изба Бонония Естейт. На 27 години е – преди 2 г. се завръща в България след десетилетие обучение в чужбина, 7 г. учи в Англия (Кентърбъри, Кеймбридж, Лестър, откъдето е бакалавърската й специалност по икономика). Още 2 години живее в Барселона, където записва две магистратури и защитава дисертация, посветена на виното.

За финал се мести в Москва, където, за нейно съжаление, остава само една година. „Трудно е човек да се опише сам – често мислим, че сме едно, а останалите виждат у нас съвсем друго. Все пак мисля, че съм добър човек, традиционалист, лоялна, постоянна, амбициозна, опитвам се да гледам гората, не дървото,  взискателна и критична съм – следвам принципа „Винаги може още и по-добре“, което е хубаво при постигането на резултати, но трудно дава удовлетворение, защото си в постоянно състезание със себе си“, описва се тя сама.

Какво е виното за теб?

Едно страхотно удоволствие. Предполагам боговете не случайно са го избрали за своя напитка. Доброто вино е продукт, който има толкова много лица и страни – здравословна, романтична, вкусна, елегантна… Създадено е, за да прави различни аспекти от нашия живот по-хубави – храната по-вкусна, настроението по-добро, трапезата по-красива, човека по-спокоен и весел.

Гледам на виното и като на един натурален продукт за красота. Защо ли? Ами, замислете се: всички знаем за здравословните ползи от умерената му консумация, а когато човек е здрав, той изглежда и по-добре. Освен това смятам, че то намалява появата на бръчки, тъй като дори и след консумирането на една само чаша мускулите на лицето се отпускат. Да не говорим пък за моменталното влияние, което виното оказва на човека – стимулира усмивката, прави погледа „по-жив“, хората стават по-мили, по-закачливи, по-весели, накак „над нещата“. Такъв човек е красив човек, съгласете се. Щях да кажа, че това е в кръга на шегата, но всеки може да прецени сам за себе си доколко това е наистина вярно.

Виното за мен е свят, изпълнен с любов, грижи, красота, семейство и приятели, вкусна храна, спокойствие и удовлетворение.

Защо точно вино, а не кафе,
уиски или джин?

Приемам виното като висок клас напитка – фина и аристократична. И това ми харесва. То представлява хармония, баланс между различни вкусове или аромати. Не е нито силен алкохол, нито слаб. То е красива напитка, особено когато е поднесено по правилен начин, в точната чаша и когато се консумира както трябва. Представете си една хубава жена със свеж червен маникюр, пиеща бяло вино в подходящата за него изящна и висока чаша, държейки я за столчето – от това лъха красота, стил и класа!

 

 

Е, не казвам в никакъв случай, че виното е женска напитка, но считам, че има някаква много приятна хармония между жените и виното. Много добре се допълват.

Кой кого откри: ти – виното или то – теб? 

По-скоро то – мен. Oткри ме, харесахме се и вече сме сериозно заедно. А предполагам и че ще останем така още дълго време, все пак сме в самото начало на връзката.

Мислиш ли, че в България има двоен стандарт по отношение на заплащането и възможностите за реализация на жените? Как е във винения бранш?

Не мисля, че има двоен стандарт, напротив – жените получават обективни възможности за реализация по същите критерии, които се залагат и при мъжете. Според мен на работодателите не им е важно дали при тях кандидатства мъж, или жена, ами предимно се вълнуват от неговия или нейния опит, характер, поведение и идеи. Лично аз наблюдавам у много жени качества, които често се асоциират не просто с мъжете, а най-вече с мъжкарите. Около мен има много примери на жени с твърди характери, борбени и амбициозни, организирани, които не се отказват лесно и наистина може да се разчита на тях.

Във винения бранш е същото – много дами показват стабилно развитие и реални резултати. Вижда се, че не малко от тях са на ръководни позиции. Те са ключови фигури в организациите си и на тях са възложени голямо доверие и много отговорности.

Как се роди идеята за Бонония Естейт? Къде се намира винарната в момента по отношение на развитието си?

Бонония Естейт се роди благодарение на моя баща и моя дядо. Те двамата са от оня тип изчезващи личности, които искат да градят, да създават, да инвестират в бъдещето. Баща ми е голям ценител на хубавото вино и успя да превърне този свой интерес в нещо смислено и работещо както за семейството си, така и за България. И двамата с дядо ми цял живот се трудят, водени от принципа, че нещата трябва да се правят правилно и че, ако ще инвестираш време, ресурси и сърце в нещо, то трябва да се направи както трябва. С времето започнаха да изградиха сплотен колектив, привлякоха хора, които застанаха заедно с тях зад Бонония Естейт. Това са колеги, които наистина вярват в идеята и ценят това, което е вложено в нея.
Знаем колко е трудно да се създаде силен, стабилен и постоянен екип, който да е мястото си, защото наистина иска да е точно там. Който приема избата като нещо свое, а успеха на начинанието като свой личен.

Бонония Естейт се развива добре, с всяка година изкарваме все по-хубави вина и печелим медали в различни международни конкурси по света. Тук бих искала да се похваля, че на престижния конкурс, посветен на шардонетата ‘Chardonnay du monde’, в който се състезават вина от цял свят – нашето Гомотарци шардоне бе класирано в ТОП 10 на най-добрите шардонета и единствено от България бе отличено със златен медал!

Не знам дали хората осъзнават какъв голям успех за българското вино е това. Допълнително популярността ни на пазара нараства с, бих казала, нормална скорост. Разработваме и напасваме портфолиото ни, като се опитваме да намерим баланс между това, което иска пазарът, и най-добрите ни продукти. Захванали сме се с нелеката задача да събудим и насърчим винения туризъм в нашия район.

Има ли други дами в екипа на Бонония Естейт и какви са техните отговорности?

Има. Маркетингът и износът са „женски“ отдели. Търговският отдел също е ръководен от жена. Сега, като се замисля, в централния и търговския офис сме общо взето „женско царство“.

Трудно ли е да бъдеш жена в тази професия? Кои са най-съществените ни предимства и недостатъци?

Не е лесно, но не е и толкова трудно. Това важи и при много други професии и сфери. Моето мнение е, че да бъдеш жена и да се занимаваш с вино е страхотна привилегия, която трябва да се цени и уважава. Както знаете това е елегантен и атрактивен бизнес, а какво по-хубаво от това? Даже не успявам да се сетя за недостатъци.

Виното запазена територия ли е? За кого? Какво мислиш за представянето на жените на винената сцена в България?

Запазена територия ли? Не мисля. Но все пак, ако бях на мястото на виното, бих искала да имам на територията си отдадени, сериозни, лоялни и възпитани хора.
За мен жените на винената сцена в България в момента са страхотни, пробивни и инициативни.

Има ли винена култура в България? И трудно ли се предава винено знание от жена?

Според мен развитието на винопроизводството изпреварва това на винената ни култура. Да вземем, например, ХоРеКа канала у нас и да се запитаме колко от хората, които вземат решения при избора на вината в ресторантите, са достатъчно информирани или обучени. Колко от тях следват политика на правилен подбор на вината спрямо менюто? Следят ли за правилното съхранение на бутилките и точната температура на сервиране? Предлагат ли подходящите чаши за консумацията на тези вина? Такива обучени хора не са много. Често при тях водеща е цената и те нямат почти никакво отношение към гореописаните неща, което ме навежда на мисълта, че всичко това се неглижира и се асоциира с не толкова висока винена култура.

Отделно, що се отнася до самите клиенти – било то в заведение, или в магазин, наблюдавам едно силно изразено предпочитание и възхищение у тях към вносните вина – за сметка на българските. Като оставям настрана въпроса за цената. Струва ми се, че тук се смята за по-имиджово да си поръчаш чуждоземно вино – италианско, испанско, аржентинско или друго някое от обичайните заподозрени… Не разбирам на какво се дължи това – дали на ниско самочувствие и неувереност, или на недостатъчна информираност, или пък на някакво стадно чувство? За съжаление, българските вина са подценени и от самите българи.

Коя е Аглика, извън винения контекст?

Един малко особен човек, който обича разходките, книгите, роклите, интересните събеседници и старото строителство. Мисля, че съм от хората, които повече слушат и наблюдават, отколкото говорят. Имам високи очаквания и надежди към хората, но и често съм разочарована от тях. Когато нещата не се получават така, както съм се надявала или очаквала, много се ядосвам, особено когато смятам, че случилото се е несправедливо или нечестно.

Кой или какво те вдъхновява?

Има няколко човека, които наистина ме вдъхновяват и на които се възхищавам. У хората ме впечатлява твърдият характер, авторитетът, решителността, вътрешната сила и достойнството. Хора, които не желаят да са просто поредните масови консуматори в този свят, а искат да са значими, да създават, да вършат успешно това, което правят, осъзнавайки, че има далеч по-важни и големи неща от суетата, ходенето по заведения и качването на сторита в социалните мрежи. Харесвам хора, които са контрастни: гледаш ги спокойни, тихи, уравновесени, а под това всъщност се крие огън-човек, който знае как да преследва целите си и постига реални резултати.

Кое е любимото ти вино, което те описва най-добре като личност и на което би се наслаждавала дълги години?

Аз съм голям почитател на червеното вино. Харесвам Гъмзата и особено нашата Гъмза Гомотарци – тя е лека и ефирна, много свежа, когато е леко охладена. За мен това вино е и красиво – когато си налеем в чашата малко от него, виждаме какъв интересен цвят има. Определено бих му бих се наслаждавала дълги готини.

С какви винени проекти ще бъде изпълнена 2021 година?

Тази година е много, много важна и интересна за нас. По отношение на новите винени проекти Бонония Естейт подготвя няколко нови предложения, които ще покажем скоро. Надявам се те да бъдат оценени и приети така, както заслужават.

Другият проект, към който искам да обърна вниманието на читателите, е Bononia Estate Winery & Resort. Това е един бутиков винен комплекс, в който сме вложили и влагаме изключително много усилия и ентусиазъм – много хора в момента лягаме и ставаме с този проект. Част от Bononia Estate Winery & Resort е реновираната и възстановена винарна от 1895 година.

Комплексът се намира на 15 км от Видин, на брега на река Дунав, където тя прави един от най-големите си завои. Изключителни късметлии сме, имайки тази локация и това богатство – реката. Bononia Estate Winery & Resort ще разполага с 21 хотелски стаи, ресторант, дегустационни зали, пура бар, конферентна зала, външен басейн и СПА зона, а пък нашите насаждения с лозя ще са само на половин километър. Убедена съм, че проектът ще бъде подобаващо оценен бъде посещаван от правилните хора, които обичат красивите неща и доброто вино.

Бонония Естейт Гъмза

Това вино е специално и заслужава особено внимание, то е и гордостта на нашия производствен директор Стефан Пирев.

Бонония Гъмза е съвременен прочит на добре балансирано и чисто сортово вино от позабравения български сорт гъмза.

Сочно, деликатно, с елегантна структура и с потенциал за стареене в бутилка 6-8 г. Отлежава 4 месеца във френски барици и препоръчителната температура за неговото сервиране е 14°С. Само по себе си е интересно и може би малко по-различно вино.

Бутилката му е елегантна (формата й не се среща често), етикетът е изчистен, с фокус върху сорта. Виното е предназначено за специализирани магазини и по-висок клас заведения, насочено е към хора, които обичат да експериментират, отдавайки дължимото на по-нестандартните вина.

Можете да го откриете и поръчате онлайн на www.bononiaestate.com – уеб-платформата ни беше номинирана за „Сайт на годината“ в категорията за фирмени сайтове и получи второ място. Там ще видите и картата с обектите, където може да намерите вината ни.

ВИНАРСКА ИЗБА БОНОНИЯ ЕСТЕЙТ

ВИНАРСКА ИЗБА БОНОНИЯ ЕСТЕЙТ

ВИНАРСКА ИЗБА БОНОНИЯ ЕСТЕЙТ

Източници: https://www.vinorium.bg

Предисторията на винарска изба Бонония Естейт започва още през 1895 година, когато пленен от красивата природа и меката вода на река Дунав, унгарецът Виктор Олингер създава една от най-старите пивоварни в България, в село Кошава, която по-късно бива преобразувана във винарна. Впечатляващата сграда, заедно със запазените подземни коридори, са разположени на брега на река Дунав, където тя прави най-големия си завой, на 15 км от старата българска столица с многовековна история – град Видин.

След 1989 година тази част от страната сякаш е обречена на забрава. До 2010 година, когато запленени от екологичната местност, семейство Йотови решават да подпомогнат възобновяването на винарската индустрия в областта и да изградят цялостен производствен цикъл. Казват, че всеки втори български мъж е запален ловджия или рибар. В случая на Ивайло Йотов страстта към лова го завела до много кътчета на България. Обичал да гони дивеч из горите, но и да слуша старите, обвити в прах и забвение легенди от местните хора. Една от тях била за забравената пивоварна между Кошава и Гомотарци. Заедно с баща си Ангел решават да закупят почти разрушената сграда през 2016 г и да й дадат нов живот като винарна. Оказва се, че старата сграда има своите тайнства –запазени подземни коридори с красиви пруски сводове. Изправени пред дилемата да я съборят и изградят изцяло нова или да я реставрират, избират второто– укрепят постройката и я възстановяват поетапно.
Младата и бързоразвиваща се компания носи името на древна римска крепост, намираща се по поречието на река Дунав, Бонония (днешен Видин). През вековете Бонония смело е защитавала първоначално провинцията Горна Мизия, а впоследствие надградена и превърната в крепостта Баба Вида, тя гордо пазела северозападната граница на една от най-старите държави в Европа, не променила и до днес името си, България. Балканската държава е известна в региона, както с най-дългата си планинска верига, дала името на полуострова, Балкан, така и като едно от местата, в които за първи път се е зародило винопроизводството на континента.

Северозападният район е един кът от България, надарен с богата и интересна природа и известен със своето плодородие. Тук са съчетани живописната природа на планинския и полупланински пейзаж с необгледната шир на Дунавската равнина, чудният свят на Белоградчишките скали с подземните прелести на Магурата и на многобройните други пещери, както и крепостта „Баба Вида“ – единствена крепост в България, която е изцяло запазена.

Поради близостта си до река Дунав, почвите са песъчливи, льосови, изключително богати на минерали, което неизменно се усеща във вината. Някои от парцелите с лозя се намират в непосредствена близост до река Дунав и няма как да не поговорим за нейната роля. С право е наричана от местните „европейската Амазонка“. Темпериращото й влияние е особено благоприятно за лозарството в района – въздушни маси от реката затоплят микроклимата и не позволяват на лозите да измръзнат през леденостудените зими, характерни за региона.

Друго предимство, идващо от близостта до водното тяло са местните ветрове, духащи от реката към лозята. По подобие на т.нар „Cape Doctor“ в Южна Африка, който отвява болестотворната влажност от лозите и тук местният дунавски вятър е помощник на лозарите. Всеки е чувал, че когато си в близост до Дунав е добре да вземеш със себе си допълнителни връхни дрехи, защото винаги съществува възможността от рязка промяна на времето.
Друга климатична особеност са големите дневно-нощни температурни амплитуди. Понякога могат да достигнат до 20 градуса. И все пак районът е доста слънчев – отчитат се 4000 часа слънцегреене годишно. Това го прави значително по-топъл от определени части на Североизточна България и се отразява на вината. Имат по-мощно тяло и плътност в сравнение с тези от Черноморския регион.

През 2013 година са засадени първите 400 декара с млади лози, като към днешна дата лозовите масиви се простират на над 1300 дка. Желанието на собствениците е насажденията да достигнат до площ от 1500 дка, формирани по резитбата на д-р Гюйо, в които да се отглеждат различни по вид сортове, като Совиньон Блан, Шардоне, Траминер, Вионие, Ризлинг, Мускат Отонел, Пино ноар, Пино гри, Каберне Фран, Каберне Совиньон, Сира и традиционната за региона българска Гъмза. Младите лози са прецизно подбрани от Италия и Франция, спрямо международното потребителско търсене. От червените сортове присъстват Сира, Пино Ноар, Каберне Фран, Каберне Совиньон и, разбира се, местния сорт Гъмза. Първоначалните 50 дка от нея нарастват до 85 към днешна дата.

А защо винарна във Видинско? Регионът е с едни от най-старите винени традиции в България. Тук отваря врати първото лозаро-винарско училище в страната непосредствено след освобождението, в чиято сграда в момента се помещава Военният клуб на града. Само на 15 км от дунавския град се намира полуостровът Златният Рог, носещ името си от плодородието на земята – точно там са засадени лозята, през средата на които преминава 23-тият меридиан! Няколко места в България са определени като златни – Златна Добруджа, Златоград и Златията в Монтанско.

През 2016 г. Bononia Estate представя първите си вина – Истър, Ooh -La-La, Гомотарци и Бонония Естейт Резерва.

Гомотарци привлича със своята свежест и неподправеност. В нея влизат вина от Совиньон Блан, Шардоне, Розе от Каберне Фран и Каберне Совиньон, както и Гъмза. Не се прилага отлежаване в дъбови бъчви с цел представяне на тероарния характер и първичността на сортовете. От Гомотарци Гъмза се произвеждат между 10 000 и 20 000 бутилки годишно в зависимост от реколтата.

Серията Истър е стъпка напред и тук фокусът е на вина с повече потенциал за отлежаване. Оперира се внимателно с френски бъчви второ и трето зареждане и то не при всички сортове, за да не се загуби чара на вината. Отново присъстват Совиньон Блан, Шардоне и Траминер като едносортови. Совиньон Блан 2018 е изключително успешен и последната бутилка от него е продадена само няколко месеца след пускането на пазара. Блендът от Каберне Совиньон и Каберне Фран е страхотна находка, а чистият Каберне Фран е истинско изкушение – нежен и изящен, в стил, близък до Пино Ноар. Това е един от добрите примери за това, на какво всъщност е способен сортът Каберне Фран, винифициран самостоятелно. От вината от серията Истър също се произвеждат между 3000 и 5000 бутилки годишно.

Бонония Естейт Резерва реколта 2013 е купаж от червени сортове: Сира, Каберне Совиньон и Мерло. Отлежава за 12 месеца във френски дъбови бъчви. Характерно за нея е, че въпреки, че е съставена от гръбнак от класически Бордо сортове, е елегантна и ефирна изява на северния тероар и в никакъв случай не натежава на небцето, а напротив – оставя незабравимо усещане за лекота. Резервата е предвидена предимно за ресторанти. Разнообразието от вкусове, с които предизвиква пасва на редица ястия – твърди сирена, червени меса, типични салами и колбаси.

Бонония Естейт Резерва реколта 2013 е купаж от червени сортове: Сира, Каберне Совиньон и Мерло. Отлежава за 12 месеца във френски дъбови бъчви. Характерно за нея е, че въпреки, че е съставена от гръбнак от класически Бордо сортове, е елегантна и ефирна изява на северния тероар и в никакъв случай не натежава на небцето, а напротив – оставя незабравимо усещане за лекота. Резервата е предвидена предимно за ресторанти. Разнообразието от вкусове, с които предизвиква пасва на редица ястия – твърди сирена, червени меса, типични салами и колбаси.

В Ooh-La-La има само един представител – розе (реколта 2019), направено от Каберне Совиньон. Сочно вино от роза с хапка, нотки на грейпфрут, но и череша и малина. Сухо със значителен завършек. Това е отличителна със закачливостта си серия, лятно изкушение, с послание за весел и безгрижен живот. Още реколта 2018 на Ooh-La-La се превръща се във флагман на Бонония Естейт, като печели златен медал от Балканския международен винен фестивал през 2019 г. От виното се произвеждат между 3000 и 5000 бутилки, в зависимост от съответната реколта през годината.

Толкова много разнообразие и идеи, а ще се запитаме кой стои зад всичко това. Технологът на винарната е Стефан Пирев, една интересна личност с многостранни влечения. Винаги е готов за нови винени експерименти, с непресъхващ извор от хумор и професионализъм до мозъка на костите. Смело можем да обобщим, че всъщност е обединил много личности в една. Като винарна, специализираща в бели сортове, Бонония има планове и за Ризлинг, Димят и Врачански Мискет. Предвид опита му с описаните сортове, можем да очакваме много приятни изненади в следващите месеци.

Стефан Пирев започва своята кариера през 1988 g. във Винекс Преслав и винарна Хан Крум , където налага своя стил и метод на работа до 2017 г. Там създава поредица от вина и бренди между които са и Rubaiyat, Golden age, 1939, Novi Pazar, Brandy 1966. През 2017 стартира свой проект, а за свое амплоа счита работата с Шардоне и Ризлинг, които са необятни като сортов потенциал и характеристики.

През 2018 се включва към реализацията на проекта Бонония Естейт в който вижда ново предизвикателство за професионална изява, обусловено както от иновативността на инвестицията, така и от възможностите на тероара. Стремежът му е да предложи най-доброто, следвайки безкомпромисно своите критерии, както при селекцията на гроздето, така и в процеса на винификация.

Водени от максимата, че устойчив бизнес се създава с мотивирани служители, семейство Йотови осигуряват обучение и работа на местното население, подпомагат развитието на паралелка „лозарство“ в професионалната гимназия по селско стопанство в село Дунавци и използват натрупаните през изминалите 25 години международни отношения от външнотърговската си дейност, за да популяризират региона на община Видин.

Благодарение на всеотдайната работа на целия екип, Бонония Естейт вече разполага с множество международни награди от престижни конкурси за своите вина в рамките само на няколко години., факт който доказва правилната концепция и посока за развитието на този сравнително млад бранд:
Decanter 2020 – Бронзов медал за Bononia Estate Gamza 2018
International Wine & Spirits Competition London 2020 – Сребърен медал за Gomotartzi Gamza 2019 и бронзов медал за Bononia Estate Gamza 2018
Mundus Vini 2020 – Сребърни медали за Gomotartzi Gamza 2019 и ISTAR Chardonnay 2017
Balkan International Wine Competition 2020 – Златни медали за Bononia Estate Gamza 2018, ISTAR Cabernet Franc 2018 и ISTAR Sauvignon Blanc 2019, сребърни медали за Gomotartzi Gamza 2019 и Gomotartzi Sauvignon Blanc 2019 и бронзов медал за Gomotartzi Chardonnay 2018
Sakura Awards 2021 – Двоен златен медал за ISTAR Шардоне 2020 и златен медал за GOMOTARTZI Совиньон блан 2020.